Древност.

    Какво всъщност се е случило през древността? От кога датира тази древност и кой всъщност я датира? Как да подредите важността на тези въпроси ще оставя на Вас самите. По-важно в случая е да разберем как всъщност се датира древността.

    Мнозина изследователи разчитат на откритите находки да ги насочат към някакъв определен период, за който период се знае или много малко, или това което е написано някъде си в някакви енциклопедии или „научни“ изследвания, се счита за миродавно. Други изследователи разчитат на науката, по-конкретно въглеродният анализ на дадена находка, да ги отведе към съответен исторически период. Но какво всъщност се случва? Оказва се, че дори въглеродният анализ не е съвсем акуратна система за датиране, за което може да се намери множество информация. Защо не е акуратна? Защо считам също така, че написаното от предишни историци и изследователи, също трябва да се постави под въпрос? Тези въпроси също ще оставя на Вас самите да се запитате и да откриете Истината но през вашите очи,а не моите. Защото ако тръгна да ви убеждавам в своите вярвания, сигурно ще успея, но не това е целта на моите думи. 

     Защо като първа част от тази книга аз слагам „Древност“ ? Защото от там трябва да тръгнем за да разберем кои сме всъщност, на какво сме били способни (и все още сме способни), кое ни е разединило, как са се случили събитията и защо, кой има полза от това да не знаем за Древната Земя и нейното устройство, защо случилото се преди време има директен и абсолютен удар върху настоящето. Това са само малка част от въпросите, които изникват в съзнанието на всеки един Търсещ Себе Си и Своята Истинска идентичност. Да започнем от нашите способности в древността. Първото нещо, за което се сещам, е изумителното познание на човешкото тяло, способите за анализ и лечение, подходящият избор на лечение, правилната насока след излекуване на тялото. За всичко това може да намерите тонове информация, стига да искате. Може да откриете как древни народи от Южна Америка са имали познанието за устройството на Живота и Сътворението. Находки съвсем точно описват думите ми, като на някои от тези находки е изобразено съчетаването на Гени, транспорт на ДНК, унаследяване на физиологични белези (което е свързано с преноса на ДНК от родителите към поколенията им).  Това не са просто мистериозни загадки, това е самата реалност. За нея обаче не се говори в настоящето толкова много, колкото всъщност си заслужава. Защо ли? Защото човек без идентичност, история, минало, е като дърво без корен. Този човек става изключително лесен за манипулации и съответно бива използван като носна кърпичка. Така хората биват разделяни, чрез дезинформация или чрез липсата на информация, с която мозъка да борави. Ще кажете: „ Нали за това са се появили религиите, за да обединяват хората и да не бъдат разединени?!“ . Добре тогава.. Нека ви попитам следното: Кога ще имате по-голям контрол над огромна популация от хора? Когато ги оставите да бъдат уникални по своите разбирания и виждания, или когато им наложите правила и норми, догми, „религиозни учения“ и прочее термини ? Няма лошо в това човек да вярва в нещо Висше. Самите ние сме част от това Висше, защото ние сме именно това Висше. Аз мога да го определя като Първата Искра, друг като белобрад дядо с велики сили, трети като Майката, която дава живот. Това не е толкова от значение. От значение е какво хора, жадни за власт и пари, са готови да сторят с тези вярвания, само и само да подложат под чехъл Свободната Мисъл на човек. Точно така, мисъл, не дух. Духът ни винаги ще бъде свободен и никой друг освен самите нас не може да има контрол над неговите проявления! Аз съм минал покрай този момент в моят Път на Съзнаване и Събуждане. Аз самият знам, че само и единствено мислите ми, могат да блокират и спрат проявленията на моят Дух. Защото от древността до сега, съм изпитал на свой гръб какви ли не поврати и изпитания, за да стигна сега до Тук и Сега, да знам какво всъщност съм, на какво съм способен, както мисловно, така и духовно. И преди да си кажете „ Абе да…“, само за миг се отпуснете и визуализирайте най-абсурдното нещо, което някога сте си помислили а сега се е реализирало на практика. И това ще бъде част от вашият опит, опит който винаги ще ви съпътства.

      В древността не винаги всичко е вървяло по мед и масло. Данните за катаклизми, теориите за конфликти и войни,съпътстват датирането на древността. Какво обаче е характерно за древните хора,когато са били връхлетени от някакъв катаклизъм? Те не се разделят на силни и слаби, на вярващи и невярващи. Те не обвиняват Бог за несгодите и нещастията.Това започва да се случва едва когато вярванията на тези хора биват обединени от обща религия, религия зад която стоят именно тези хора, които жадуват власт и пари много повече отколкото да сторят нещо добро. Жаждата за власт и пари е основният двигател от древността до сега за нещастията на хората. Преди едни дадойдат на власт – извършват се преврати, има жертви. След като дойдат на власт под маската на „доброжелатели“ – извършват геноцид. Ако и това не сте забелязали в сегашната история…

        Близкоминало.

    Какво всъщност можем да определим като близко минало? За мен това е един кратък период от около 800 години, примерно. Не, не свързвайте 800-те дни на Симеон Сакскобургготски. Това би била много лоша шега на мозъка ви, който се опитва да се защити от чувствата, които искрено напират. Какво се случи за един кратък период от 800 години? От къде да започнем… Нека започнем от там какво се случи преди този период. Християнските свещеници окупираха милиони, Ислямистките духовници окупираха други милиони, които не са счели за своя миролюбивата природа на Будизма, незасегната поне до тогава от фанатизма за власт и пари. Издигнаха се царства на местата на предишни империи – с риск да бъда рязък :Нов бардак със стари проститутки. Всичко това бива добре подплатено с подобаващи войни, с едни абсолютно фалшиви „кръстоносни походи“. Защо фалшиви ли? Защото зад един кръстоносен поход никога не е стояла Вярата в доброто, вярата в хората. Но това разбира се са го знаели само поръчителите, както е и до сега. През последните 800 години се случиха много „открития“. Като започнем от „Великото откриване на Америка“ та стигнем до наши дни и „откриването“ на извънземен живот, за което все още не се говори свободно и това е с цел. Гениите на хора, като само можем да споменем името на Леонардо Да Винчи, са изумявали със своето „несъответствие“ за време и място. Но! Едно голямо НО затова, че Леонардо дори закъсня със своите открития. Не забравяйте, че споменахкак народи от Южна Америка, повече от 6-7 хиляди години преди „Христа“ иматзнанието за ДНК, унаследяване на ДНК, лекуване на различни болести и знание затова какво ги причинява. Отново контролирана проява на човешки Гений. „Ренесанс“ и „Индустриална революция“ са само поредното хвърляне на прах в очите на незнаещите и невежи хора, оставени да се лутат в дебрите на религии и расизъм.  Откриването на електричеството,но най-вече неговото приложение като за това най-голям принос има Никола Тесла. Всъщност свойствата на някои материали да провеждат насочено движение на електрони, е било известно отново в древността на някои народи. Ще се върна малко по-нагоре и ще добавя, че всъщност всеобщото разбиране за Ренесанс е нищо повече от манифестация на власт от страна на католическата църква, доста добре съгласувано с нейните побратими от арабските страни. Не намесвам Китай и Япония,които до скоро все още бяха империи, защото макар и при тях да се наблюдават същите тези негативи разпространени от останалият свят, то духовната сила на техните монаси някак си е успявала да се разграничи от злината на управниците им. Докато в целият останал религиозно-обединен свят се наблюдаваше точно обратното. Лидерите на кралства и царства бяха подчинени на религиозните им водачи. След настъпването на „Индустриалната революция“ всъщност дори с една идея по-рано, една група хора видяха, че системата трябва да се промени, понеже човечеството започна да задава доста въпроси, които не бяха удобни и които предвещаваха свободна мисъл. Ето защо дойде именно и много навременно тази „революция“ – системата трябваше да бъде променена, нейният облик трябваше да бъде друг, за да може по-пълно и всеобхватно да зароби хората. Така и се получи, и до момента също се получава, но вече в по-малка степен. Няколко войни и революции скрепиха хвата на корпоративната и банкова челюст, в която сме предъвквани постоянно. То не бе френската революция, руската революция, руско-турската „освободителна война“ (само ще кажем, че Гърция преди тази война е освободена от Франция и Германия, които имат преки интереси там), Първата и Втората световни войни, войната във Виетнам, Персийският залив, Ирак, Афганистан, Чечня. Абсолютно всички конфликти от близкото минало са дело на същите онези властовампири, само че забулени вече в редица тайни организации.

       Настояще.

     За настояще ще определя периода от преди 4-5 години, до сега (Март, 2014).

Все повече се заговори открито (доколкото е възможно) за съществуването на тези организации. Няма да споменавам името им, защото не искам да ги рекламирам. Хората достатъчно го правят несъзнателно, защото то е вродено в мозъците им по много начини. Да, аз също бях един от тези хора, които вървяха по тънката линия между реалност и лъжа. Докато преди беше несъзнателно, то в последствие се случи така, че послушах Себе си и избрах да вървя съзнателно по тази линия, знаейки и усещайки, че не ще кривна нито в едната, нито в другата посока.

Та тези организации през последните няколко години от настоящето сипят ли сипят товари върху хората. От световната финансова криза ( разбира се изкуствена ) до сегашната криза в Украйна – всичко е тяхно дело, всичко е на принципа „разделяй и владей“. Целта ? – ресурси, както материални, така и човешки. Но човешко-материалният принцип винаги е бил свързан – ресурсите няма сами да се изкопаят… Което обаче е много много грешно разбрано още от древността, че робите (трябва да има роби) са тези, които копаят и вършат черната работа, за да може самопровъзгласилите се за „управници“ да се възползват от тези материални блага и да подхвърлят по някоя и друга троха. О, не, не завиждам и го казвам с широка усмивка ! Нито завиждам, нито се ядосвам, нито се радвам. Моят Дух е моето богатство, моето утешение, моята сила, моят корен, моята Искра, моето начало и моят край. Ще ви прозвучи парадоксално (понеже все още не сте стигнали до този момент), но всъщност Духът ми е вечен, както и вашият. От това Познание обаче се страхуват всички онези, които използват всякакви репресивни методи за да въздействат над мислите ви. Единствено и само вие самите, и по-точно вашата мисъл, може да възпре проявлението на вашата душа. Каква е разликата между дух и душа? Хората имат Дух, а самите хора са Души. Дух и Духовно са част от невидимото, но осезаемо. Душевното е вид материално проявление. В настоящето се вижда малко по малко Събуждане на все повече хора, но на фона на масовостта на заспалите, те са като игла в купа сено. Все повече  хора виждат несправедливостта, все повече хора виждат юздата, с която са подкарани. И това има две страни. Не определям като добра или лоша, но в единият случай, осъзналите се ще се отделят от впряга, в другият случай ще останат там. Оставям на вас да определите защо някой би останал в този впряг. 

      Бъдеще.

    Още преди да настъпи 2014-а година, Аз знаех, че тя ще бъде особена, специална (почти като всяка една друга година). Но от нас зависи как ще се развият събитията в нашият личен план. Конфликти ще се разразяват и утихват. Едни „истини“ ще излизат наяве, други ще се потулват. Опитите да се вкара човечеството в нов впряг ще продължат и вече знаете защо. Моето бъдеще е предначертано стотици години назад от самият Мен. Аз трупах опит, трупам и сега, ще трупам и за напред. Мой приятел ме попита какво искам да правя? Отвърнах – да помагам на хората. Но така и не уточних. Аз мога да помогна физически, но не това е наложащо. Чрез неговата мъдрост си зададох въпросите : Защо искам да помагам? На кого искам да помагам? Как да помагам?

Отговорът на първият въпрос дойде след като усетих как моят Дух заговори : Защото и аз съм един от Тях. Аз осъзнах Себе си и опознах Себе си. Търся промяната към Единство, в което Единство, цвят, пол, години, телосложение, социално положение, няма да бъдат разединени, а Духът и Душата ще бъдат обединени към и в Светлината на нашето Единно начало. На вторият въпрос отговорът дойде съвсем закономерно – Искам да помогна на тези, които усещат че нещата са представени в ущърб на хората, на тези които търсят Себе си, на тези, които са против мен и моята мисия. А как ще помогна ли? Като бъда Себе си, като манифестирам моят Дух и Духовно начало. Знаейки, че омраза и любов, тъмнина и светлина, радост и тъга, раждане и смърт, всяка една противоположност има Единно начало, един център. Аз съм устремен към този Център. 

Аз, съм този център.

 

Изненадвате се, че книгата ми е кратка, нали? Не това е важно, не големината, а това, което искам да ви споделя като опит.